До Чикаго и назад в нова версия

В-к "Капитал", 10.10.2008

Финансовата криза в САЩ кара все повече емигранти да обърнат поглед към родината си


Кризата в САЩ принуди много емигранти да направят обратен завой към родината

Фотограф: Милена ПАВЛОВА

Градът е Чикаго, мястото - кафе в "Шилър парк". Това едно от няколкото предградия, в които живее българската диаспора, известни на шега и като Малката България. В "Шилър парк" всичко е досущ като на главната в Пазарджик или Дупница. Oт надписите Astika по чадърите, през паркинга препълнен с лъснати, макар и по-старички модели BMW-та, до хората насядали по масите и обслужването на сервитьорките ("К'во шъ искъти"). Само разговорите са по-различни, някак по-тихи и унили. "Ами и аз се изнасям, какво да правя тук, никакви пари няма вече, само бачкане." Това е признанието на Спас, един от четиримата българи, седнали на по чаша бира и препълнен с фасове пепелник.

Ако ги бях срещнала преди година, сигурно щях да чуя типичната история на "успели български емигранти в Чикаго". Кризата в САЩ обаче промени ситуацията и бизнесът на доскоро успешните предприемачи се изпари яко дим. За мнозина американци финансовите трудности са неприятно преживяване, за имигрантите има не по-малко драматични последствия. Тя не само променя начина им на живот, а го преобръща напълно. Особено ако са дошли с впечатлението, че в САЩ лесният успех може да продължи вечно или че няма особен проблем да станеш милионер дори и да не говориш английски. В същото положение са не само българите, но и поляци, сърби, босненци, албанци.

Според данни на Полско-амриканската асоциация на строителните предприемачи и полско-американската асоциация на жените в Чикаго около 80 хиляди поляци са отпътували от Чикаго за Полша от началото на годината. В българското консулство в Чикаго нямаха данни за това колко български семейства са си тръгнали обратно за Европа, но със сигурност бройката не е никак малка. Според жуналист в един от българските вестници в Чикаго може би около 9-10% от 100-те хил. българи в града са поели обратно. Собственик на карго фирма пък твърди, че няма много напускащи, по-скоро нелегалните имигранти се изнасят, а многото контейнери за Европа са резултат на засилената търговия заради ниските цени в САЩ. Цветелина Бойновска, председател на Българо-Американска Асоциация, се затруднява да каже дали има отлив на българи, но със сигурнист в последните две години по-малко българи идвали в САЩ.

Американската мечта по време на криза

"На мен ли ми разправяш, един приятел в Англия, и той като мен в строителството, на ден прави 200 евро, за какво си говорим, а събота и неделя ходи до морето в България", включва се в разговора друг от мъжете, който пуши нервно и гледа в чашата с недопита Astika. Всъщност групата приятели се е събрала, за да измисли спасителен план за Спас. В джоба му е сгънато писмо от банката, уведомяващо го за просрочени вноски по ипотеката му. Следващото, което го очаква е посещение от съдия-изпълнител.

Иначе къщата на Спас е хубава, в скъп квартал на Чикаго. Той и жена му идват в САЩ на бригада преди шест години и остават. Преди две години се нанасят в големия си нов дом. Друг българин - Жорето, е брокерът, който прави ипотеката му (и не само неговата, а на доста хора от диаспората). Успокоил го, че не били важни доходите, а как ще "представиш" документите на банката, и понеже той бил добър, "работата щяла да стане". И станала. А Спас и жена му се захванали с подреждането - нови мебели, нова ограда за двора, подновили градината, тревата, купили си (както подхожда на уважаващи себе си гастарбайтери от България) и нови BMW-та. Всичко си вървяло, както подобава за "проспериращ бизнесмен".

Всъщност, Спас е шофьор на камион, а жена му чисти къщи. В Чикаго различните емигрантски общности са си разпределили пазара на неквалифициран труд. Сърбите и босненците, като по-утвърдени имигранти, са предимно управители на сгради с апартаменти под наем или самите те менажират собствени сгради. Българките и полякините обикновено са чистачки, детегледачки или се грижат за възрастни хора. Поляците са предимно зидари, а българите са или шофьори на камиони, или правят вътрешни ремонти по домовете. Това са професии, за които никой не изисква специално разрешително. Затова и само с някои леки затруднения Спас бързо взима книжка за търговски превози, а друг българин го наема във фирмата си. За няколко години бизнесът им е успешен. После идва финансовата криза. Вноските по ипотеката рязко се вдигнат, а транспортният бранш става жертва на високите цени на бензина.

Първите сектори, които понасят ударите от влошената икономическа ситуация, са строителството и транспортът. Особено онези фирми, които не се отличават с особена надеждност, какъвто е случаят на Спас и съдружника му. Покачващите се цени на горивата и старите камиони, които редовно се чупят, изяждат и малкото печалба, която компанията им може да изкара. Тъй като Спас гледа да не плаща много "излишни неща от рода на застраховки", фирмата му има много нисък рейтинг за сигурност и дилърите избягват да го наемат, особено в момент, когато предлагането на пазара многократно надвишава търсенето.

В същото време много компании съкращават персонал, а домакинствата стягат бюджетите и се отказват от почистването по домовете или предлагат по-ниско заплащане за услугата. Съответно приходите в едно емигрантско семейство рязко спадат и ако допреди това мъжът като шофьор или строител е донасял по 4-5 хиляди на месец вкъщи и жената като чистачка още 2 хиляди, то от началото на годината доходите им се стопяват наполовина. Така историята на Спас и жена му става история на още много семейства.

Преди две седмици дилърът на колите дошъл да вземе BMW-тата - не били платени. Спас пуши последната цигара от кутията и става да си ходи. Уговорката е направена - утре ще пълнят контейнера с мебели за България. "Всичко пращам и ей така ставам и си тръгвам, егати държавата."

По данни на полско-амeриканската асоциация на строителните предприемачи и полско-американската асоциация на жените в Чикаго около 80 хиляди поляци са отпътували от Чикаго за Полша от началото на годината. Над 80 процента от тях са били заети в строителството и в услуги за чистене. В българското консулство в Чикаго нямат данни за това колко семейства са си тръгнали обратно за Европа. Според журналист в един от българските вестници в Чикаго по неофициални данни около 9-10% от 100-те хил. сънародници в града са поели обратно. Става дума най-вече за нелегалните емигранти обаче, уточнява собственик на карго фирма. А тенденцията, която забелязва Цветелина Бойновска, председател на българо-американска асоциация, е, че в последните две години все по-малко българи идват в САЩ.

Малка България в голямо Чикаго

История номер две е на Мария. Подобна е на Спас, въпреки че тя идва в Америка с по-високи амбиции. Записала се да учи в колеж с надеждата да вземе диплома и да си намери по-добра работа. "Тук е за хора с образование, а ученето се оказа, че не е за мен, все домашни, а аз с тази работа не мога да успявам. Ще ида в Англия, не искам да се прибирам в България." Няма идея какво ще работи там, но приятели й казали, че имало работа и парите били добри. Очевидно, че Обединеното кралство е новата дестинация, към която обръщат поглед все повече българи.

Мария събира приятели за последно. От 6 месеца е без работа и парите започнали да свършват. Решила е да се махне. Чалгата гърми още от входа на сградата. Няма начин да сбъркаш апартамента. "Нямам нищо за губене, казва Мария и прибира подаръците от приятелите. Тук съм никой, писна ми да гледам тия деца." Тя и приятелите й мразят годините, прекарани в Америка - "много работа, никакви забавления и си никой". Всички те искат да си имат малка България в Чикаго. И много от тях успяват да си живеят в нея - работят в компании на българи, където не е нужно да говориш английски; ако ти се наложи да купиш кола, да вземеш жилище под наем или да се застраховаш, все ще се намери някой познат на познат, който е българин, да отидеш при него. Домашният уют се подсилва от ракия, купена в някои от българските магазини, домати от задния двор, българска телевизия в реално време, даже български списания и вестници - изборът е ограничен, но достатъчен: "24 часа", "Лична драма", "Eва", "Плейбой". Любимото място за ваканции на този тип българи, живеещи Чикаго, е пак част от тяхната малка България и е на 3 часа път с кола в съседния щат Уисконсин - курортът Уисконсин Делс. Една от причините е, че комплексът наема много български студенти на бригада. Така хем студентите ще направят някой долар в повече, като българите ги наемат за детегледачки, докато си пият бирата на спокойствие, хем "нашенските бизнесмени" ще има на кого да покажат колко пари имат.

Във всички български заведения в Чикаго и околностите се пуши и сервира алкохол на тийнейджъри въпреки забраната на закона и заплахата от глоба. Собствениците са свикнали, че ще ги глобят, притесняват се, но не искат да си губят клиентелата. Намерили са изход - на входа на заведенията има постоянен надпис "Частно парти", така че, ако дойде някой да сложи глоба, собственикът може да се направи на незнаещ, а и табелата държи "случайните" посетители надалеч.

Да се върнеш

Мнозина вече са си купили билет за вкъщи. Единственото, което им остава, преди да опаковат багажа, е да измислят правдоподобна история за завръщането си. Сашо е точно такъв случай. За разлика от приятелите си - шофьори на камиони, които вече са отпътували за Лондон, той е решил да избере България. Преди това обаче иска да изкара малко пари за последно, за да не го смятат за загубеняк. Идеята му е да купува стоки с кредитни карти и да ги изпраща в България, за да ги продава. Чел бил и в различни български форуми, че много се търсели хора в Америка да правят поръчки на стоки от amazon.com <> и смята да пробва и това. За последно. "Поне да не съм като loser."

Източник:

http://capital.bg/show.php?storyid=562839