Re4: ех, хубава си е България

Ау че хубава дискусия генерираме..нямам време всичко да кача в интернет :))Ще качвам на части.. :)

> Ако следвам твоят ред на
> мисли, всъщност е по-добре за младите българчета да дойдат и да
> видят колко е зле тук, за да не съжаляват цял живот, че тайно са
> искали, но не са се престрашили да опитат.


А, идеално си хванала моите мисли... и понеже при 90 процента от българите (които аз познавам) се случва точно това, само че с различна продължителност на процеса..аз искам да им помогна с обратния ход (при които наистина има много съпротива от средата тук, от майки и бащи в България, лични страхове и несигурност, че постъпваш правилно - ти още не си минала в тази фаза, но ще го усетиш тогава :)) ) и по-възможност това да се развие бързо, без губене на излишно време.. Защото много хора се отчайват, че са остарели за тези 5 години моткане в Германия и ще е срамно да учат в БГ тепърва с малките.. Това ги кара да прахосват още години в депресия тук или да останат без образование в БГ..(реални случаи..)

Нямам против (и не мога да имам) всеки да следва личния си път на развитие където и да е по света.. това, с което аз се опитвам да се боря се описва в социологията като "натиск на социума" (има един много добър автор Ерих Фром - всичко от него е издадено и се чете много в БГ, дано да ти попадне, ако вече не си го преглеждала де :)) ).

Когато човек дойде тук, види, опита се да живее, не му хареса (което става в огромната част от случаите) и иска да се върне в БГ, където смята, че съществуването му ще е по-смислено - в този момент се задействат социалните спирачки (включтелно в собствената му глава) - "Ама как ще пропилея всичките тези възможности, които имам тук?", "Тук може и да постигна много и да стигна далеч..знаеш ли?", "Нима в България повечето хора не си мечтаят да дойдат на Запад, пък аз ще се прибирам, аз наред ли съм?!".

Всъщност това не са нашите мисли, а императивите на социума, от които идваме. Ние просто ги бъркаме с това, което ние самите искаме и чувстваме и затова сме объркани и трудно вземаме решение. Всички тези гласове в главата ни са приказките от семейната среда, от учителите в гимназията, познатите..хора на 40-45-50 години, на които им е било забранявано 50 години да напускат България и за които "заминаването" на Запад е най-висша цел в живота и невероятен шанс, който е престъпление да се изпуска! Те втълпяват своите ценности на децата си, без да забелязват, че времената се са сменили. Вече не е никакъв шанс и въобще никакво постижение да отидеш да учиш и да работиш в която и да е точка на света.. в новото време това вече не може да е цел само за себе си. Ако искаш да станеш ракетен конструктор в НАСА - това може да е цел, но да "избягаш" в Америка, където по всяка вероятност ще бъдеш сервитьор следващите 10 години, преди да се закрепиш.. това звучи смешно през 2005 година?! Ако ще креташ и стискаш зъби, за да оцеляваш и ще ругаеш американската дейсвителност - ами това е най-лошият сценарии и в България, само дето може би ще имаш по-добри моменти?

Така че, обобщено, целта не е да "обърквам" хората, на които тук им е добре и виждат реални възможности за развитие и обогатяване. Те са на прав път. Но другите.. за тях е тази страница и тези дискусии, защото те имат нужда от помощ, за да излязат от парализиращото състояние на безтегловност... Не искам да спирам никого да дойде и да види.. аз се намесвам в тази втора, критична фаза, която познават само хората, които са преживели всичко това. За човек, който тепърва ще напуска България, тези писания не ознават нищо - той може да ги прочете и няма да усети нищо в тях освен празно философстване. Най-малкото ще го спрат да замине.. Те се материализират след 1-вата или 2-рата година, прекарана на Запад.. и тъкмо такива са повечето посетители на страничката...


А това, което пишеш за българските университети, е типичният пример за емигрантски фолклор, който е един несъзнателен опит да се мотивира оставането тук. Една от илюзиите на самите студенти в чужбина, които те създават и поддържат.. за да има все пак причина да се чувстват добре от факта, че учат тук, а не там.. :) Както и тази, че България върви на все по-зле, хората стават все по-бедни и тн.. нещо което само след 1-2 месеца живот и ориентиране в българската среда изглежда смешно. Точно по този начин се разпадат легендите за "странните" български университети, когато човек просто започне да учи там. Аз не познавам никого, които някога си е помислял, че може да си плаща (а аз познавам цели випуски и то вече доста.. :)) ). Както и в училище има хора, които се скъсват оз зубрене ("за да нямат някоя гадна 3-ка" - всъщност изкарват все 5 и 6) - типичните отличници и други, които правят пищови и се надяват някак си да метнат професора, че са чели.. Но предполагам, че това описва студентите по цял свят.. :))

BG