Monday, August 01, 2005

Re7: В Европа ли е България?



Sorry за закъснението...Добре си пофилософствал и даваш интересна интерпретация на ситуацията. Хубаво е, че има хора като теб, които определят България като "сърцето на "православната цивилизация" след Цар Борис и Кирил и Методий" (въпреки, че ми звучи малко пресилено като се има предвид руската мощ, малцинствата в БГ и доста ориенталският ни манталитет, които разбира се има и своят чар:-). Това което мога да добавя към твоето изчерпателно описание е прекрасният ни фолклор (носещ корените си от времето на траките) и богатата душевност на хората, които все още четат стойностни книги, отглеждат вкусни плодове и зеленчуци и умеят да се забавляват дори и когато има защо да са тъжни (това май даже ни е черта от братята цигани, мен ако питаш:-).

Въпросът сега обаче не опира да това как да се запази българската култура (до някъде и до това опира, но към това ще се върна по-късно), пред нас стои въпрос за оцеляване и запазване на българската нация. Ти много загадъчно казваш, че българите трябва да сменят чипа и отправната точка, но кой ще го сменя тоя чип, питам се аз?

Много от заминалите казват, че ще се върнат и сигурно ще го направят (аз също искам да се върна), но дали ще им харесат боклуците и вунята в София, не знам. Е, може да имат късмет и да попаднат някъде в провинцията, където пък с удоволствие ще седят на топлите си, почти западно платени постчета (имат шанс да ги получат, нали са учили в чужбина, а и все трябва да има и кадърни кадри сред паплачта назначена по чичовия начин), ще гледат безработните хорица наоколо, ще им се налага да прибират по някое подкупче от време на време, може даже да влязат и в политиката и от там ще цъкат с език на пенсионерите, които ровят в кофите за боклук "Ех, ако бяхте учили и вие в чужбина..." Да не споменавам за семействата с деца и родители на уж нормална работа, които изнемогват. И ако ситуацията наистина е такава, и ако бившите студентчета са все пак свестни, ще си тръгнат или ще отидат някъде в Пирин или Родопите да си балансират кармата, щото на запад не беше така...

Радвам се, че си тръгнах от тази люлка на славянска цивилизация, защото, колкото и да не ми е в природата, щях да я намразя. А аз се научих да я обичам истински, когато я напуснах. Дори тук пях български народни песни на немците и се чувствах близка до България, както никога преди това. Но от далече нещата изглеждат различно, романтично и изпълнени с патриотизъм и тъга по близките и ме е страх, че ако се върна безсилна и без път да избягам отново (защото това нашето си е чисто бягство), ще се побъркам.
За западната цивилизация (в нея вкючвам и Америка) мога само га кажа, че ще залезе и в случая, не става въпрос за хилядолетия (от когато цъфти Азя), а за няколко десетилетия или век... Матрицата в която живеем в момента просто не функционира рационално, а историята и еволюцията са показали, че подобни нерационални единици постепенно се елиминират или самоунищожават. Дали ще бъдем част от тази цивилизация не е въпрос на избор, а въпрос на действителвост. На България и трябват мислещи хора, които да успеят да запазят ценното, което имаме и да приспособят обществото и себе си към позитивите, който може да допринесе Запада без да играят на дребно и без да бъдат, с извинение, дупедавци и меркантилни лисици. От игрите, които се аранжират на локална политическа пoчва губим само ние и от друга страна си плащаме за безотговорността, политическата непросветеност и безцелния идеализъм, който живее почти във всеки, че все ще почваме от начало и някои ще ни оправи с магическа пръчица. До тук нищо ново, нали:-)? Но аз все пак се питам, без това да звучи като лъжинг на някои евтина организация за рециклиране на цветни метали: Не може ли човек да бъде патриот и по европейски начин в България, Германия, на всякъде, без да бъде асимилиран в чуждата култура, без да бъде считан за чужденец и неканен гостенин? Може би хората могат да бъдат патриоти и по световен начин, може би не сме дорасли за това или просто трябва да ни посетят извънземни:-) Май още сме много малки, но ще дойдат други времена...


Irena

No comments: